КОМПОЗИЦИОННИ РЕШЕНИЯ ОТ ИКОНОСТАСИТЕ НА УСТА ДАРИН

“КОМПОЗИЦИОННИ   РЕШЕНИЯ   ОТ   ИКОНОСТАСИТЕ   НА   УСТА   ДАРИН”

Годината е 1994. Представих проект за иконостас на църквата “Св. Климент Охридски” пред митрополит Натанаил, тогава главен секретар на Светия синод. Когато разгледа проекта, Владиката ми каза:

“Тази достойна работа би могъл да реализираш, като декор на оперна постановка или в изложбена зала, но за църква трябва да я преработиш. В църквата трябва да сме смирени. Успокой линията на тиемплото!”

Бях изумен! Този мъдър човек не отхвърли проекта ми. Видя достойнствата му, показа ми, че е за друго място и ме поощри да продължа напред!

Изумлението ми беше голямо, защото трябваше да пречупя егото си, да загърбя всичко онова , от художествената академия, което ни учеше да бъдем ярки индивидуалисти и всеки да бъде оригинален автор. Новият проект трябваше да изпълни духовната и социална поръчка, а авторството да бъде овладяно.

Разказвам този епизод от работата ми по изграждане на църковни иконостаси, защото той беляза един дълъг път. Оттогава в моето ателие са изработени седем иконостаса за църкви и шест проскинетария за параклиси. Интересно е, че две от църквите са на изток – в Сарафово и Рудник , две са на запад – в София и Горна Мелна, една е на север – в Иваново, Русенско и две са юг – в Димитровград и Узунджово. Ако се свържат тези храмове с мислени линии върху картата на България, се получава кръст и пресечната му точка  е районът на Трявна.

Та нали съм отрасъл в този град, нали в двора ни ехтяха чуковете на две фамилии резбари, нали и днес вървя по мостове направени от дедите ми?! Нали баща ми ме учеше: “Помни, че летоброенето не започва от теб!”

Трявна, срещата ми с дядо Натанаил и много други фактори оформяха светогледа ми и аз поех големия кръст да работя за опазването и обновяването на Тревненската резбарска школа, единствената съхранила се от Възраждането до наши дни.

Първият ми въпрос в работата по иконостасите беше въпросът за архитектониката. Може ли иконостасът да бъде във форма и структура различна от това, което сме виждали в старите църкви?

От днешната ми гледна точка, отговорът ще е многозначен и ще търси репери в синтеза с архитектурата и пространственото решение на храма, но при всички случаи има една архитектонична структура от носещи и носени елементи:

  • цокъл със стилобати
  • колонада
  • архитрав
  • корниз
  • антаблеман,

която е позната още от Луксор и Карнак в Египет, през Елада и Рим, от Европейското Възраждане до нашето съвремие. Такъв е градежът и на иконостасите през Българското Възраждане.

Иконостасът на църквата “Успение Богородично” в с.Узунджово, Хасковско, изработен в ателието на уста Дарин 2007 г.

Иконостасът на църквата “Успение Богородично” в с.Узунджово, Хасковско, изработен в ателието на уста Дарин 2007 г.

Структурата, издържала хилядолетия, може да приеме различна образност, отговаряща на изискванията на своето време и на религиозните практики и ритуали, но не може да бъде пренебрегната.

Приел съм този тектоничен градеж за основа при изграждането на възложените ми иконостаси.

Какво е различното? Адаптацията към съвремието ни! Да откриеш традицията и да се чувстваш удобно в новата дреха.

Психологията на възприятието на човека от ХХІ век е коренно различна от тази на предците ни от ХVІІІ и ХІХ век, но по-скоро като визия и по-малко, като духовен опит.

На тази база реших композицията на иконостаса  /говоря по принцип/ чрез елементи, организиращи вертикални редове и хоризонтални пояси, преминаващи през целия иконостас. Човек събира цялото през разтера от категорично наложените хоризонтали и вертикали – структура със съвременна визия, заменила украшателския характер на барока от Възраждането. Като пример мога да предложа решението на рамките на иконите от царския ред, чиито вертикални фризове имат задачата да флангират колоните, а хоризонталните фризове от всички рамки изграждат хоризонтални пояси. Целта на рамката вече не е само да украси иконата, а заедно с това да се включи в организацията на голямата форма.

Иконостасът на църквата “Успение Богородично”

Иконостасът на църквата “Успение Богородично”

Своеобразно е решението и на централния вертикален ред, доминанта в иконостаса, определящ новата организация на композицията “Разпятие – Дейсис – Лами”.

В изграждането на орнаментиката съм преследвал една цел – да се пренесе във времето характера на тревненската дърворезба и “Тревненската школа” да се подпише през ХХІ в. под мащабни съоръжения, каквито са иконостасите, декларирайки своето присъствие и развитие. Като казах съоръжения, ще се отклоня за момент, за да обърна внимание на конструкцията. Смея да кажа, че конструкциите на иконостасите, създадени в моето ателие, се отличават със своята стабилност. Дават възможност за трипланово членение на иконостаса, според формата му и връзката му с архитектурата  / конкретно  –  стени и колони /. Не е маловажна и овладяната възможност гърба на иконостаса да бъде обработен прецизно и с графична дърворезба от холкери да хармонизира пространството на олтара..

Говорейки за орнаментиката, ще продължа с възможността за преплитане на завещаната от дедите ни образност с авторските търсения. Синтезирани са нови композиции, в които е използван определения от мен като емблематичен ъглов орнамент от цокълните табли на иконостаса от църквата “Св. Георги” в гр.Трявна. Орнаменталните композиции са в баланс с композиции, изградени от геометрични форми.

Табла от пояса на цокъла

Табла от пояса на цокъла

Като пластика отново се балансира между обемната и плоската дърворезба. Това , до голяма степен, е и майсторлъкът – да се отговори на обществената поръчка. И така е било винаги. Явно по същите причини и старите тревненски майстори са резбовали разработен трети план основно в резбата на Царските двери, показвайки, че владеят занаята. Но явно подобно богатство не е било възможно да се реализира във всички детайли на олтарната преграда.

Като символика, основно място в иконостасите, които съм направил, заема прочита на композицията “Разпятие – Дейсис – Лами”, което наложи и обновяването на централния вертикален ред  /от Царските двери до  Разпятието/. На базата на  дългогодишен анализ на иконостаси от ХІІІ – ХІV век до късното Възраждане, разработих композицията последователно, като следващ етап в развитието й. Ламите /змейовете/ в ранните иконостаси все още носят  езическият спомен за закрилника и покровителя – змея горянин. Затова и змейовете /ламите/ пазят и поддържат кръста. Новото време обаче, определя змея като символ на тъмните сили. Тогава композицията се изпълва с драматизъм и това я прави основна в иконостаса – борбата между доброто и злото.

Декоративните лами, поддържащи с опашките си медальоните с изображенията на “Прсв. Богородица” и “Св. Йоан Кръстител” от Възраждането, тук са организирани различно.

Композицията “Разпятие – Дейсис – Лами”

Композицията “Разпятие – Дейсис – Лами”

Богородица и Йоан са на логичното си място – под Разпятието, а ламите са противопоставени на извисения кръст, обстрелвайки го с мълниеносните си опашки. Това е само още един пример за излизане от бароковото мислене по отношение на иконостаса.

Във възходящ ред се виждат още познати изображения, интерпретирани по нов начин:

  • стилобатите, носещи колоните от царския ред – лъвски глави и дихание, което събира в едно и кръста, и меча
  • подиконните табли, разработени като тератологични изображения, излизащи напред като ергономични конзоли, носещи целувателните икони
  • традиционната лозница, но и цветница.

Казаното дотук е характерно за всичките седем иконостаса, изработени в ателие ”Уста Дарин”, но в иконостаса от църквата “Успение Богородично” в с.Узунджово има нещо, което го прави различен и това е цялостното решение на композицията от централния вертикален ред. Глаголицата за първи път намира място в иконостаса, като символ и като слово.В знаците на глаголицата са заключени символите на всичко живо под слънцето. След АЗЪТ – символ на Вярата и БУКИ – символ на Бог, следват знаци за земя, въздух, вода, огън, трева и семе, плодни дръвчета, риби, диви зверове, този който говори и този който привежда в движение. Кивотът е приел частица от всичко живо, за да го съхрани заедно с формулата на живота. Двойните орнаментални спирали ни напомнят, че за посветените, ДНК е позната структура от хилядолетия  /през 1954 г. тя само е преоткрита от американски учени/.

Азбуката, създадена от българи да пренесе в нови земи Божието слово, е представена в иконостаса като глаголичната клетва:

Аз

буки

веди

глаголи

добро

ест

живете

дзело

земли

иже

како

люди

мъйслите

наш

он

покой

ръци

слово

твръдо

Помни

буквите

научи се

да говориш

добре

е

да стъпваш

здраво

на земята

защото

както

вие хората

вярно мислите

Той е

нашата

опора

изговаряй

словото

с твърдост.

Без да е нарочно търсена, символиката на иконостаса естествено се влива в шестващата идея за Второ българско възраждане, показвайки и съхранявайки исконни български ценности.

В иконостаса на църквата “Успение Богородично” в с.Узунджово са решени и още няколко проблема, свързани със синтеза.

До 1907 г. храмът е бил джамия, построена върху основите на стара българска църква. След това отново се преобразява в християнски храм. Изгражда се иконостас плосък и без дърворезба, боядисан с блажна боя, но с ценни икони.

Новият иконостас приема ценните стари икони, като композицията в частност е определена от тях – например големия размер и вертикалното разположение на “Тайната вечеря”. Запазени са ръчно изработените тежки корнизи – сега позлатени. Пластичното трипланово излизане на иконостаса е съобразено с даденостите и доизгражда пространството в синтез с архитектурата на храма.

Тази отговорна задача даде възможност, чрез резбарско ателие “Уста Дарин”, Тревненската школа да се подпише под един мащабен проект през ХХІ век и да удостовери, че е жива, че огънят на традицията се поддържа!

В заключение, работата ми по иконостаси не ме направи по-малко автор. Опорните точки в работата ми са били историческата памет, архитектоничността, емоционалното внушение, излъчващо се от иконостаса, на база символните отношения и  резбарския детайл. Чрез него се проявява и изявява всичко казано дотук.

В началото говорих за иконостаси за църкви и проскинетарии за параклиси.Искам да обърна внимание на архитекти и резбари за разликата във функцията на двата типа сгради.

В църквата е необходимо олтарно пространство, където да се извършва свещенодействие, ритуал. Иконостасът има за цел да отдели олтара от общото пространство на църквата.

В параклиса не се извършва такъв ритуал. Не се налага изграждането на олтарно пространство. Вгражда се иконостас /проскинетарий/ с иконата на светец, пред който богомолецът може да застане и без посредничеството на свещеника да потърси духовна връзка с Твореца.

Виждал съм параклиси, направени по-скоро като макети на църкви, с олтари, в които не може да се влезе или икони, с царски двери пред тях.

Много хора искат да изградят храм, но църковният храм е непосилно съоръжение за тях. Работата по параклиси е много приятна, защото в малък обем може да се покаже високо качество и с пъти по-малко разходи от изграждането на църковен храм!

24.04.2009 г.

гр.Трявна                                уста Дарин Божков

* Докладът е изнесен по време на научната конференция на първото биенале на църковните изкуства – гр. Велико Търново април-май 2009 г.

highslide for wordpress