ЖЕЗЪЛЪТ

студия на уста Дарин Божков

Преди три години под мое ръководство, синът ми Никола изработи гега. Той е ученик в Националната гимназия за приложни изкуства в гр.Трявна и продължава една близо двеста годишна традиция в рода – строителството, дърводелството и дърворезбата. В проучването и обосновката се стигна до идеята за функцията на гегата като жезъл. Идеята в мен остана и беше провокирана за ново изследване от книгата на Румен Василев – “Свещеният триъгълник”. Днес в България се говори за Второ Българско Възраждане. Певци, музиканти, танцьори и художници се обръщат отново към ония ценности, които наричаме непреходни и общочовешки. Воден от същите мисли и чувства, като дърворезбар дръзнах да анализирам и създам един от атрибутите на ранговото достойнство – жезъла. Започнах да събирам информация от книги и от интернет, и не открих едно смислено определение. Прочетеното беше нещо като: “Пръчка с някакви врътки в двата края”. Добре, че в тълковния речник жезълът е определен като тояга, а тояга е магична дума. Като определения е така, но като история?!

  • Жезълът на Мойсей. Трансмутацията на тоягата в змия, преобразуването на растителното царство в животинско, стават символ на властта.
  • Жезълът от Египетските мистерии с “анкх” под 45 градуса и камертон в основата– инструмент за преминаване в други светове.
  • Жезълът на Хермес – Хермес хвърлил тоягата си между биещите се на живот и смърт змии и те кротко се увили около нея. Тоягата, кадуцеят с увитите змии се превърнал в символ на баланса и равновесието на двете воюващи енергии.
  • В алхимичните текстове Третото око (епифизата) се нарича връх Абигений. “Абигений” означава “шишарка” и се отнася до шишарката на върха на Трисия, жезълът, който се носи в Дионисиевите мистерии.
  • Пастирската тояга – Ге-Га. Гарванът (земната птица) е една от изнасящите душите в Горния свят.
  • Затова и орелът, носещ юнака към Горната земя, когато трябва да бъде нахранен, произнася “Га-а-а…”. Първата сричка идва от тракийското значение за Земя – Гея. Заедно в Ге-Га символизират извисяването от Земния към Небесния свят.
  • Като атрибут на властта, с която пастирът хваща агнето от стадото, пастирската тояга преминава в жезъл на Духовния пастир – патриарха и символ на духовната власт.
  • В строителните лонджии жезълът е символ на първомайсторството, водачеството и инструмент впряката работа на оперативните майстори зидари.

Власт, инструмент, символ, връзка между Земния и Небесния свят. В съзнанието ми започнаха да изплуват конкретни образи, а първото нещо, което търся в изграждането на пластичната форма, това е архитектониката. ЖЕЗЪЛЪТ – ИНСТРУМЕНТ ЗА ПЪТЯ КЪМ ХРАМА Храмовата архитектура…

Picture1Винаги ми е било интересно да се потопя в мистериозността на храмовете от древността до наши дни, независимо от кой период и на коя култура, и религия принадлежат. Пребиваването в много и различни от тях, у мен създаваше усещане за едно и също – космическата хармония. Виждал съм, а и от историята на изкуството е познато, как храм, носещ една религиозна принадлежност, с лекота се преустройва в храм, който изпълнява потребността на друга религиозна общност. Когато започнах работа по първия си иконостас, предназначен за ортодоксален храм, пред мен стояха въпросите: – Как да проектирам иконостаса в синтез с архитектурата?” и нещо, което ми беше направило впечатление – Има ли връзка между архитектониката на фасадата на храма и архитектониката на иконостаса?”. Той също представлява фасада, разделяща земния от Божествения свят. Съпоставих фасадите и на храмове от различни периоди от историята на изкуството. Навсякъде колоните стъпваха върху основи, чрез капителите си носеха архитравната греда, а тя, допълнена от фриз и корниз сякаш за да стане по-ефирна, носеше фронтона. Тази архитектонична структура стана модел за всичките седем иконостаса, изработени по мой проект и под мое ръководство, но след шестнадесет години работа за първи път преброих поясите на вертикалното членение. ЧУДО! Поясите са седем – седемте стъпала на храма! Още на входа фасадата ни показва пътя на нашия духовен растеж: от трите първи стъпала, през най-динамичната част – колонадата, до хоризонталната конструкция – архитрав, фриз и корниз – вътрешно хармонизирана и уравновесена, където силата на колоните се е превърнала в мощ, готова да понесе тежестта на фронтона ( тежестта на небесните дарове ). Но да се допитаме и до книгата на Свещения закон. Храмът на Соломон е основен елемент от Библейската символика и се разглежда като символен образ нa Човека и Вселената. За да се достигне до знанието на Небесния Храм, човек трябва да се преустрои –вътрешно да се реализира, изкачвайки седемте стъпала на храма по пътя към светлината. Седемте стъпала от пътя към храма, но храма вътре в самите нас. Точно това ми трябваше като архитектоника. Архитектоничната структура на храма е въплътена в жезъла за да стане той инструмент за Пътя към Висшите светове. Следващото обстоятелство, което прави впечатление е образността и символите в детайлите от различните архитектонични пояси в храмовата архитектура. Тук внезапно изплуват в съзнанието ми колоните с египетски йероглифи, колоните с канелюри и спираловидните колони на Бернини, поддържащи балдахина на олтара от катедралата “Св.Петър” в Рим, рисунките на олтара от Соломоновия храм и колоните, поддържащи балдахина над Кивота, колоните от иконостасите на българските възрожденски църкви. Едни – с по-строга (като архитектура) форма, други – носещи записано послание, трети, било то богато орнаментирани или не, носят символно послание. Онова послание, което е било необходимо да се предаде на човечеството в съответния етап от развитие. Същото се случва по определен ред и в другите елементи от храмовата архитектура. ЖЕЗЪЛЪТ – СИМВОЛ НА НОВАТА КУЛТУРА ПРЕЗ ЕПОХАТА НА ВОДОЛЕЯ Мъдростта на цивилизациите се е предавала през хилядолетията чрез знаци и символи, значението на които знаят посветените – хората, родени да съхраняват познанието. Символичният израз има несъмнени предимства в сравнение с буквалния изказ – той е по-кратък, по-ясен, по-точен. Преодолява езиковата и времевата бариера, но изисква първоначално усилие за усвояване на символите и използването им по конкретен начин, както и абстрактно мислене. Следващата стъпка – трябваше да събера архитектоника и символика в едно. Архитектониката ни показа стъпките на нашия духовен градеж. Сега тези стъпки трябваше да бъдат наситени със съдържание чрез символи, изобразяващи пътя на духовната трансформация на човечеството от нашето време – периода на преход от епохата на “Риби” към епохата на “Водолей”. Затова първо маркирах знака на Водолея в основата на жезъла и той се осмисли като жалон на времето. Поел еволюционния път за постигане на разширено съзнание, път обратно към Отца, човек подготвя и тялото и духа си. Повечето хора, тръгнали по духовен път на развитие, търсят естествените пътища, заложени в тях още преди самото раждане. Търсенето винаги е едно и също. Няма значение към коя религия или духовно учение принадлежат, каква техника или медитация използват, няма значение с какви думи описват преживяванията си. Важна предпоставка в процеса на себеосъзнаване е овладяването на четирите елемента на човека – Земя, Въздух, Огън и Вода, и постигане на Квинтесенцията петия елемент. Познанието за четирите елемента идва от време, когато светът е бил все още по-директен и по-интуитивен. Понятието “елемент” е дело на древногръцкия философ Емпедокъл. То означава начало, корен, идея, пра-вещество. Елементите служат като еманация на вечната пра-материя. За древните философи единството и многообразието са взаимно обуславящи се състояния, а елементите ги има и докато преминават един в друг във вечен кръговрат. Четирите елемента са първоосновата на естествените форми на нашия свят, изградени не по пътя на натрупването, а на превръщането и свързването. Всеки елемент притежава две специфични качества, като с едното се свързва с останалите елементи. Огънят е топъл и сух, земята – суха и студена, водата – студена и мокра, въздухът топъл и влажен. Според противоположните си качества, елементите са антагонисти – водата на огъня и въздухът на земята. Земята и водата се смятат за “тежки”, а въздухът и огънят са “леки”. Затова първите две са наречени от стоиците пасивни, а вторите – активни. Земята – тялото се разглежда като основа, върху която се надгражда. Въздухът – умът следва това себе-осъзнаване, за да достигне самото съзнание – Водата. Следващата крачка е промяната на чувствата – Огънят. Чрез земята човек получава тяло, оформено в пръстта от ръката на Твореца, смесено с водата, чрез въздуха задвижено и опечено на огъня. Четирите елемента могат да се хармонизират помежду си, ако бъдат трансцендирани, т.е. извисени. Това става с помощта на мистериозния “пети елемент” – квинтесенцията. Quinta essentia (петата същност) e нещото, което държи заедно четирите елемента и ги взаимосвързва. Аристотел, Парацелз, средновековната мистика и алхимията подробно се занимават с quinta essentia. Свързват я с етера, смятат я за фина и проникваща във всичко навсякъде, за удържащия и пораждащия дух на живота. Свързвана е и с “философския камък”, който се смята за върховна невидима ценност. Да то притежаваме означава да сме в пълна хармония със себе си и Творението. Тайната за четирите елемента е в тяхната противоположа позиция и еднаква тежест. Превръщането, видоизменянето и облагородяването на елементите са заключени в човешкото тяло, а древните алхимици са казвали:”Четирите елемента не са нашите четири елемента “, т.е. невидимата им страна се изплъзва на чисто материалното (профанното) разбиране. Те са активни у всекиго и при всички човешки действия се движат, като бързо въртящо се колело – колелото с осем лъча, символ на квинтесенцията. Удвояването на четворката до осмица се разбира като осъзнаване двойствеността на елементите, като квинтесенцията създава вътрешното ядро на личността. Първична субстанция, основни елементи на човека, хармонизиране. Започнах да си представям знаците на елементите в комбинации и взаимовръзки така, както те съществуват, а не като отделни обозначаващи знаци. С тях можех да създам геометричен орнамент, сякаш останал като спомен от хурките и гегите на нашите прародители и точно това се случи. Основните елементи вече бяха в основата на нашия инструмент за духовния път – жезъла! Четирите елемента и квинтесенцията, като основна субстанция на човека, се изобразяват заедно с неговия звезден знак – пентаграма. Петолъчната звезда е символ на човека и микрокосмоса, а ъглите й символизират: етер, вода, огън, земя, въздух.

В различните религиозни традиции, тази звезда се асоциира, както с женската божественост и Венера, така и със съвършеното обединение на противоположностите, което води до сливане и единство. Звездата с пет лъча отвежда, най-вероятно, към школата на Питагорейците, чието свещено число е пет. Позната ни е и от символите на великия посветен от античността – философът Платон. При Платон имаме пространственост, обемност, развитие на информацията, съдържаща енергийните характеристики на основните елементи. За Платон главната и най-сложна фигура е тази, която олицетворява космоса – пентагондодекаедъра. А той е съставен от пентаграми, съединени така, че образуват структура, най-близка до най-съвършената космическа форма – сферата. Но не сферата въобще, а енергийната сфера на структурите, на които може да се развиват еволюционните процеси на живата материя и главно Човекът. Енергийната структура на Земята е точно такава. Ако принадлежиш към школата на Питагор и само споменеш думата “додекаедър” – ще загубиш живота си. Ето колко свещено е това тяло. Додекаедърът съответства на квинтесенцията и ето защо кристален пентагон- додекаедър определя точката в жезъла, съответстваща на нивото, което свързва човека с фините светове. В архитектониката на жезъла, това беше нивото на корниза – границата с фронтона. Жезълът е пространствена форма и тук беше необходимо да използвам не графичния, а пространствения еквивалент на петата същност. Останалите платонови тела също са взаимосвързани с елементите: огън – тетраедър, земя – куб, въздух –октаедър и вода – икосаедър. Додекаедърът и икосаедърът се съдържат в женския аспект на съзнанието, дясното мозъчно полукълбо. Човечеството е създало мъжката страна на земното съзнание, а в епохата на водолея довършва женската страна за да постигне цялостност и равновесие. Освен това, дясната страна е свързана с Христовото съзнание или Съзнанието на Единството, а Додекаедърът е основната структура в Решетката на Единното съзнание около Земята. На микроскопично равнище додекаедърът и икосаедърът са взаимосвързаните параметри на ДНК – матрицата на живота. Дан Уинтър показва в книгата си “Математика на сърцето” молекулата на ДНК, конструирана въз основа на взаимовръзката между додекаедъра и икосаедъра. Освен това ДНК молекулата може да се представи като въртящ се куб. Друнвало Мелхизедек посочва, че ако се завърти един куб на 72 градуса по определен начин, ще получим икосаедър, който от своя страна е двойник на додекаедъра ( 72 е свещено число, а при масоните ъгълът, сключен между пергела и винкела, е също 72 градуса ). Двойната ДНК спирала е изградена на реципрочен принцип – икосаедър, после додекаедър, след това пак икосаедър и т.н. Същият автор пише в книгата си “Древната тайна на цветето на живота”, че е доказана връзката на свещената геометрия и ДНК. От додекаедъръа преминахме към ДНК структурата, но какво всъщност насочи вниманието ми. Виждах динамика, отново витите колони на Бернини, отново същите колони от рисунките на Соломоновия храм, интуитивно бях направил колоните от всичките си църковни иконостаси и проскинетарии спираловидни и още, и още. Двойната спирала присъства в орнаментиката на всички цивилизации, препредавана до момента на допуснатото й изявяване. Позната на висшите посветени, но преоткрита от учените през 1953 г. Двойната спирала се свързва и със Спиралния път – Космическия закон на Великия геометър. Представена като виеща се стълба, символизира личния ни стремеж на духовно извисяване към единното съзнание – Пътят до Центъра. Динамиката на спираловидната форма и вече споменатото най-динамично пространство в храма –колонадата, това е пространството за трансформация на енергията. Ако разгледаме човешките енергийни центрове ще се досетим, че личността се издига до сърцето, звука, свещената геометрия и духовната същност на нещата, само след като е овладяла трите низши енергийни центъра, натрупвайки мъдрост, която да покаже пътя към по-висше осъзнаване. Това е полето на висшите енергийни центрове в човека. На жезъла то започва от точката, съвпадаща със сакралния център на човешката фигура. Реших да прорежа в дървото двойна спирала в пояса на колоната – пространството за трансформация на енергията, но попаднах и на още информация. Информация за аспектите, които отличават всяко трансформирано ново ниво на съзнание. Един от тях е промяната в матрицата – човешката ДНК. Първото ниво на човешкото съзнание има 42 + 2 хромозоми.Такива остарели телесни форми се откриват сред австралийските аборигени и някои племена в Африка и Южна Америка. Второто ниво на съзнание – нашата коренна раса, се отличава с 44 + 2 хромозоми, а следващата трансформация, възприемаща реалността по начин, който бихме нарекли Единство или Христово съзнание, ще има 46 + 2 хромозоми. Научните изследвания показват, че трансформацията е започнала, а синдромът на Даун се наблюдава, когато индивидът не е успял да извърши прехода между второ и трето ниво и е взел само едната допълнителна хромозома 45 + 2. Сега информацията за хромозомите и ДНК бе адаптирана към времето на Водолея. Изградих в активното пространство на жезъла спиралния път и матрицата на живота, и то в трансформацията, показваща еволюционния път, по който върви човечеството. Жезълът на единното съзнание се въплъти във форма. Колоната беше готова да понесе архитрава. Вертикалът трябваше да се успокои в хоризонтал. Дуалистичното трябваше да се уравновеси от центъра. Точка в кръг и два вертикала, тангиращи с кръга. Това е знакът от нивото на архитрава в жезъла. Точката в кръга е мястото, където градящият не може да сгреши. От “север” и от “юг” кръгът опира две успоредни линии символизиращи Мойсей и цар Соломон, но това са линиите и на доброто и злото, и на мъжкото и женското начало, на Ин и Ян, хармонизирани от центъра. (Точката съвпада с хипофизата при човека). Вярата във всепроникващата тъкан на Свещения закон, Надеждата, че познанието е достижимо и Добродетелността, че можем да живеем в мир с всички хора подкрепят очакванията да издигнем разбирането си до центъра на Свещеното познание, а то на свой ред ни подкрепя в земните ни дела. Човек става по-съвършен с помощта на интегриращата и озаряваща сила на издигащата се енергия. Достигайки кристала пентагондодекаедър, вече го определихме като точката на връзка с новото съзнание, ние символично се изкачваме до небесната твърд – фронтона, а там ни посреща Всевиждащото око на нашия Отец. Сияйната енергия се възприема като трансформиращ елексир, чрез одухотвореното виждане – събуденото трето око (епифизата), капитела на колоната в нашия жезъл. Мъдрецът, който гледа с това око, наистина вижда, че всички живи същества са съставени и взаимно зависими от Единната Сияйна Енергия. Чрез езика на символите, свързани с пътя на духовно израстване, до трансформираното ниво на единно съзнание през новото време, жезълът прие образа на символ на новата култура през епохата на Водолея. Досега говорихме за човека и космоса, и тяхната субстанционална, и енергийна взаимовръзка. ЖЕЗЪЛЪТ – ИНСТРУМЕНТ ЗА КОСМИЧЕСКИТЕ ОТНОШЕНИЯ С ЕДИНИЦА МЯРКА “ЧОВЕКА” Сега ще разгледаме човека, вписан в структурата на планетата, като основен модул, като символ на Златното сечение и проявата на Троичността на творчеството в неговите три основни плана: Божествен (кръг), Материален (квадрат, земя), и човек (пентаграм). Тази графика веднага ни насочва към канона на Леонардо да Винчи.

От известната рисунка ще извлечем онова, което е необходимо за нашето изследване. Първо, центърът на квадрата, описан около фигурата, съвпада точно със средата на тялото – мястото,  където се намират първите осем клетки. Второ, около фигурата с разтворени крака встрани е описана окръжност, чийто център съвпада точно с пъпа – сакралния център на човека. Ако преместим центъра на кръга така, че да съвпадне с центъра на квадрата, двете фигури ще бъдат в отношението, при което по централните оси кръгът се намира на една длан разстояние от квадрата, а разстоянието, с което преместваме окръжността е също една длан. Един втори опит ни показва, че ако опишем окръжност, вписана в квадрата (около фигурата в канона на Леонардо) и опишем друг кръг, чийто център се намира върху вече приетата външна окръжност, ще получим отношение между окръжности равно на отношението между Земя и Луна. Радиусът на Луната, отнесен към Земята с модул – човешката фигура е разстоянието до точката на разширеното съзнание. Казано по друг начин, трансцедентната точка ( в жезъла съответства на кристала пентагондодекаедър ) съвпада с центъра на Луната (при положение, че Луната опира Земята) и се намира на една човешка длан от главата на човека, ако човека е вписан в окръжността на Земята. Освен това, отношението между квадрата, описан около Земята и окръжността, минаваща през центъра на Луната (от същата графика) е в пропорция на златно сечение.


 

 

 

 

 

 

 

Друнвало Мелхизедек вписва първите осем клетки на човека – яйцето на живота, в канона на Леонардо и сравнява получения модел с пространствения модел на куба на Метатрон. Също така описва, че докато търси отношението между кръга и квадрата в куба на Метатрон, получава информация от масони, които му предават рисунка и обяснение. Ключът е във факта, че обиколката на окръжността и периметърът на квадрата са равни. Отношението между квадрата и кръга е отново същото. Това е масонският ключ към квадратурата на кръга.


 

 

 

 

 

 

 

 

Но ето и още един факт. Начертаваме хоризонтална линия през центъра на Земята до обиколката й, после свързваме точките на пресичане с центъра на Луната и получаваме триъгълник с точните пропорции на Великата пирамида в Египет.

Размерите на Земята, Луната, Човека и първите осем клетки са в хармонично отношение. Това определе ме въодушеви да потърся връзката между разгледаната космическа хармония и жезъла, и да го пропорционира в съобщение с нея. Определих жезъла като инструмент за космическите отношения с единица мярка “Човека” Жезълът вече е определен като отношения. Той съдържа в себе си отношението между Земята и Луната, и между Човека и първите осем клетки, заключени в квадратурата на кръга. Освен това, важните за нас точки на хипофизата, намираща се на орбитата на човека, вписан в квадрата от канона на Леонардо (а това е периметърът на Земята) и на трансцедентното съзнание, намиращо се на една длан над главата на човека ( или един лунен радиус над Земята ) съвпадат с вече посочените отношения. ЖЕЗЪЛЪТ – ИНСТРУМЕНТ НА СИСТЕМА “МОДУЛОР” Като художник-дърворезбар винаги съм се интересувал от взаимовръзките, числовите редици, Златното сечение и натрупания от различните цивилизации опит, но това, което ежедневно използвам, са стандартите от системата “Модулор” на френския архитект Льо Корбюзие. Ако не се лъжа, днес всички дизайнери, архитекти, автопроизводители, инженери в мебелното производство и художници използват точно тази система. Приблизително 70 г. тя работи, обединила фут-инчовата и метричната система. Фут, инч, стъпка, лакът, педя – мерки, свързани с човека. Още по-важното – в пропорция на Златното сечение. Получили и метрични стойности, дават възможност на специалистите да работят с еднакви стандарти, независимо от измервателната система. Като единица мярка са взети размерите на човек с височина 6 фута, което е закръглено в система “Модулор” на 183 см. При наслагването на различните планове на информация, които носи жезъла се оказа, че трябва да използвам не закръглените, а абсолютните стойности. Тогава всичко се засече. Така че, за нашия жезъл, като мярка за човека взех височината 182.8 см.

Нямах търпение да наложа фигурата от Модулора върху схемата, илюстрираща отношението между Земята и Луната. Вписвайки човешката фигура в окръжността, представляваща Земята, вдигнатата й ръка съвпадна с далечния край на окръжността, представляваща Луната. Вълнението ми бе възнаградено. Златното сечение отново доказа Великата синхронност, а жезълът се превърна в неин инструмент. Жезълът беше определен като отношение, вече имаше и мерна стойност. Чрез системата на Модулора определих и размерите на отделните пояси, изграждащи архитектониката му. “Модулор” – това е система, опираща се на математиката и построена на принципа на човешкия мащаб. Метричната система не е нищо друго, освен абстрактна величина, докато числата на Модулора са размери и сами по себе си те са жизнени. Той образува двойна серия числа – “червена” и “синя”. Червената серия е изградена на принципа на “триадата” – сакрален център (пъп), глава, края на пръстите при повдигната ръка. Синята е на принципа на “дуализма” – слънчев сплит, точка на опората при отпусната ръка. Благодарение на равенството на двете посочени групи елементи, наблюдаваме още един феномен – хармонията между симетрията и асиметрията в една и съща система, редуването на една пасивна и една творческа природа. Основните размери на членение на жезъла съвпадат със съвсем практични мерки – например височина на сядане, височина на лакътя и пъпа (сакралния център) на човека, височина на човека. Стойностите са част от редица на Фибоначи, така че лесно можем да получим друг желан размер. Сега идва ред на провокацията! ЖЕЗЪЛЪТ – ИНСТРУМЕНТ ЗА ПРАВИЯ ЪГЪЛ През декември 2008 г. мой много близък приятел и брат ми подари книгата “Свещеният триъгълник” на автора Румен Василев. Книга, в която прочетох с голямо увлечение за предпоследния Велик майстор на оперативните зидари в България. – уста Кольо Фичето. Той изучава занаята в Цариград и Персия. По-късно, в Италия, се среща с Гарибалди. Изгражда едни от най-внушителните архитектурни образци на строителното изкуство в България през ХІХ век. За уста Кольо Фичето пише, че: “…Неговата тояга – жезъл е била нещо като четиризначна таблица, с която е правел бързи и точни сметки. За съжаление никой не е успял да съхрани този ключ, чрез който бихме се добрали до много от тайните му.” Сърцето ми на оперативен майстор резбар рипна. Че какво прави майсторът, когато започне да прави къща, черква или школо?! Маркира границите на строежа и измерва правите ъгли. С какъв инструмент измерва правите ъгли? С жезъла на майстора! Бях малко момче, когато започнахме да строим семейната ни вила в с. Престой. С баща ми опънахме конци и забихме колчетата, а той ме научи да си припявам: ”Три, четири, пет…три, четири, пет”. Първото нещо, което със сигурност е било маркирано върху жезъла на уста Кольо Фичето, са били три стойности, отбелязващи отношенията: три части към четири части към пет части. Жезълът на първомайсторае носел питагоровата теорема в нейния жизнен вид. Останалите мерки са приличали на тези от нашия жезъл, тъй като по това време се е мерело със стъпки и лакти. Наложих питагоровата теорема с числовите стойности от Модулора върху нашия жезъл и той се превърна инструмент за определяне на правия ъгъл. Щастлив съм от това преоткриване.

ЖЕЗЪЛЪТ – СИМВОЛ НА КОСМИЧЕСКИЯ ПРИНЦИП НА ТВОРЧЕСТВО Вече виждах жезъла в цялост. С архитектоника, издържала времето от древността до наши дни, пропорциониран по правилата на Златното сечение и редицата на Фибоначи от Модулора, с врязани символи, подпомагащи търсещия човек в духовния път. Представих си една силна ръка, която удря с него земята – чуваше се равномерен тътен. Представих си и група коледари, които в песни и глъч удряха земята с гегите си, окичени с краваи. Жезълът, в своята цялост, е символ на мъжкото начало, символ на Твореца – оплодител на материята.Импулсът и желанието на Великия творец да се прояви чрез материята са предадени и на сина. Адам е подготвен да прояви творчество. ЖЕЗЪЛЪТ – АНТЕНА ЗА ФИНИТЕ ЕНЕРГИИМоже ли жезълът да бъде проводник на фините енергии? Как ще ги предаде и на кого? Направих жезъла от дъбово дърво – най-здравото. Българският колобър Спас Мавров (колобър означава жрец на Тангра – богът на древните българи) ми беше разказвал как Канът е посрещал изгрева, облегнат на дъбак-столетник. А сещате ли се за връзката дъб-бъд “бъдник в огнището”? Сякаш обикновен код на изгубен символ, описан от Дан Браун. Въпросът пред мен остава открит. Великата синхронност, заключена в жезъла, само ми дава основание да мисля, че оттук започват други взаимовръзки между Човека и Космоса. Все пак се посъветвах и свързах металния “анкх” и кристала додекаедър с основата на жезъла. През кухината в сърцевината му прекарах метална струна?! *** Сечения на жезъла в проекция, които допълват картината на изграждащата го Свещената геометрия.

Квадрат в квадрата на архитрава. Лицето на квадрата е два пъти по-малко. В същото съотношение е лицето на квадрата при пресичане на Великата пирамида на нивото на камерата на царя, отнесено към основата – отнася се до посвещението и достигане нивото на Единното съзнание. Същият квадрат, завъртян на 45 градуса. Осмостен на колоната, получен завъртането на квадрата. Толкова много информация и то заключена в една тояга! Споделих с вас моите творчески търсения, а сега искам да дам моето определение за жезъл: Жезълът е инструмент за духовния път към достигане на Висши нива на съзнание, съдържащ в себе си отношението между Човека и Вселената, и символ на творческото начало. И нека да знаем, че всъщност истинският жезъл – Жезълът на Силата е вътре в нас.

(Актуализирана информация)