уста Дарин Божков

„Жезълът“

„Жезълът“

Преди години, под мое ръководство синът ми, Никола, изработи гега. Беше ученик в националната гимназия за приложни изкуства. Трябваше да му покажа как се прави проучване, събиране на сведения, анализ и как се създава форма на базата на тази информация.

Работейки по този проект, направихме символична връзка между гегата и жезъла и се докоснахме до ценности, които наричаме непреходни и общочовешки. Бях заинтригуван и дръзнах да работя по един от атрибутите на ранговото достойнство – жезъла. Започнах да събирам информация. Власт, инструмент, символ, връзка между Земния и Небесния свят – това е анализът от историческия преглед на жезъла. В съзнанието ми започнаха да изплуват конкретни образи, а първото нещо, което търся в изграждането на пластичната форма, това е архитектониката. Когато започнах работа по първия си иконостас, предназначен за ортодоксален храм, пред мен стояха въпросите: – “Как да проектирам иконостаса в синтез с архитектурата?” и нещо, което ми беше направило впечатление – “Има ли връзка между архитектониката на фасадата на храма и архитектониката на иконостаса?”. Той също представлява фасада, разделяща земния от Божествения свят. Съпоставих фасадите и на храмове от различни периоди от историята на изкуството и за първи път преброих поясите на вертикалното членение.

Picture2Picture1

ЧУДО! Поясите са седем – седемте стъпала на храма! Още на входа фасадата ни показва пътя на нашия духовен растеж: от трите първи стъпала, през най-динамичната част – колонадата, до хоризонталната конструкция – архитрав, фриз и корниз – вътрешно хармонизирана и уравновесена, където силата на колоните се е превърнала в мощ, готова да понесе тежестта на фронтона ( тежестта на небесните дарове ). За да се достигне до знанието на Небесния Храм, човек трябва да се преустрои – вътрешно да се реализира, изкачвайки седемте стъпала на храма по пътя към светлината. Архитектоничната структура на храма е въплътена в жезъла за да стане той инструмент за Пътя към Висшите светове.

Picture3

Следващото обстоятелство, което прави впечатление е образността и символите в детайлите от различните архитектонични пояси в храмовата архитектура. Символно послание, което е било необходимо да се предаде на човечеството в съответния етап от развитие.

Трябваше да събера архитектоника и символика в едно. Архитектониката ни показа стъпките на нашия духовен градеж. Сега тези стъпки трябваше да бъдат наситени със съдържание чрез символи, изобразяващи пътя на духовната трансформация на човечеството от нашето време – периода на преход от епохата на “Риби” към епохата на “Водолей”. Затова първо маркирах знака на Водолея в основата на жезъла и той се осмисли като жалон на времето. Повечето хора, тръгнали по духовен път на развитие, търсят естествените пътища, заложени в тях още преди самото раждане. Важна предпоставка в процеса на себеосъзнаване е овладяването на четирите елемента на човека – Земя, Въздух, Огън и Вода, и постигане на Квинтесенцията – петия елемент. Четирите елемента са първоосновата на естествените форми на нашия свят, изградени не по пътя на натрупването, а на превръщането и свързването. Тайната за четирите елемента е в тяхната противоположа позиция и еднаква тежест. Превръщането, видоизменянето и облагородяването на елементите са заключени в човешкото тяло, а древните алхимици са казвали:”Четирите елемента не са нашите четири елемента “, т.е. невидимата им страна се изплъзва на чисто материалното (профанното) разбиране. Основните елементи вече бяха в основата на нашия инструмент за духовния път – жезъла!

Picture4

Четирите елемента и квинтесенцията, като основна субстанция на човека, се изобразяват заедно с неговия звезден знак – пентаграма.

Звездата с пет лъча отвежда, най-вероятно, към школата на Питагорейците, чието свещено число е пет. Позната ни е и от символите на великия посветен от античността – философът Платон. При Платон имаме пространственост, обемност, развитие на информацията, съдържаща енергийните характеристики на основните елементи. За Платон главната и най-сложна фигура е тази, която олицетворява космоса – пентагондодекаедъра. А той е съставен от пентаграми, съединени така, че образуват структура, най-близка до най-съвършената космическа форма – сферата. Но не сферата въобще, а енергийната сфера на структурите, на които може да се развиват еволюционните процеси на живата материя и главно Човекът. Енергийната структура на Земята е точно такава. Ако принадлежиш към школата на Питагор и само споменеш думата “додекаедър” – ще загубиш живота си. Ето колко свещено е това тяло. Додекаедърът съответства на Quintessence. Ето защо кристален пентагондодекаедър определя точката в жезъла, съответстваща на нивото, което свързва човека с фините светове. В архитектониката на жезъла, това беше нивото на корниза – границата с фронтона.

Picture5Picture6

Останалите платонови тела също са взаимосвързани с елементите: огън – тетраедър, земя – куб, въздух – октаедър и вода – икосаедър. На микроскопично равнище додекаедърът и икосаедърът са взаимосвързаните параметри на ДНК – матрицата на живота. Дан Уинтър показва в книгата си “Математика на сърцето” молекулата на ДНК, конструирана въз основа на взаимовръзката между додекаедъра и икосаедъра. Двойната спирала се свързва и със Спиралния път – Космически закон за духовния път. Представен като виеща се стълба, символизира личния ни стремеж на духовно извисяване към единното съзнание – Пътят до Центъра.

Реших да прорежа в дървото двойна спирала в пояса на колоната – пространството за трансформация на енергията, но попаднах и на още информация. Информация за аспектите, които отличават всяко трансформирано ново ниво на съзнание. Един от тях е промяната в матрицата – човешката ДНК. Сега информацията за хромозомите и ДНК бе адаптирана към времето на Водолея. Изградих в активното пространство на жезъла спиралния път и матрицата на живота, и то в трансформацията, показваща еволюционния път, по който върви човечеството. Жезълът на единното съзнание се въплъти във форма.

Колоната беше готова да понесе архитрава. Вертикалът трябваше да се успокои в хоризонтал. Дуалистичното трябваше да се уравновеси от центъра. Точка в кръг и два вертикала, тангиращи с кръга. Това е знакът от нивото на архитрава в жезъла.

Човек става по-съвършен с помощта на интегриращата и озаряваща сила на издигащата се енергия. Достигайки кристала пентагондодекаедър, вече го определихме като точката на връзка с новото съзнание, ние символично се изкачваме до небесната твърд – фронтона, а там ни посреща Всевиждащото око на нашия Отец.

Сияйната енергия се възприема като трансформиращ елексир, чрез одухотвореното виждане – събуденото трето око (епифизата), капитела на колоната в нашия жезъл.

Чрез езика на символите, свързани с пътя на духовно израстване, до трансформираното ниво на единно съзнание през новото време, жезълът прие образа на символ на новата култура през епохата на Водолея.

Picture3a

Досега говорихме за човека и космоса, и тяхната субстанционална, и енергийна взаимовръзка.

Сега ще разгледаме човека, вписан в структурата на планетата, като основен модул, като символ на Златното сечение и проявата на Троичността на творчеството в неговите три основни плана: Божествен (кръг), Материален (квадрат, земя), и човек (пентаграм).

Това веднага ни насочва към канона на Леонардо да Винчи.

От известната рисунка ще извлечем онова, което е необходимо за нашето изследване.

Първо, центърът на квадрата, описан около фигурата, съвпада точно със средата на тялото – мястото, където се намират първите осем клетки. Второ, около фигурата с разтворени крака встрани е описана окръжност, чийто център съвпада точно с пъпа. Ако преместим центъра на кръга така, че да съвпадне с центъра на квадрата, двете фигури ще бъдат в отношението, при което по централните оси кръгът се намира на една длан разстояние от квадрата, а разстоянието, с което преместваме окръжността е също една длан.

Един втори опит ни показва, че ако опишем окръжност, вписана в квадрата (около фигурата в канона на Леонардо) и опишем друг кръг, чийто център се намира върху вече приетата външна окръжност, ще получим отношение между окръжности равно на отношението между Земя и Луна. Радиусът на Луната, отнесен към Земята с модул – човешката фигура е разстоянието до точката на разширеното съзнание. Казано по друг начин, трансцедентната точка ( в жезъла съответства на кристала пентагондодекаедър ) съвпада с центъра на Луната (при положение, че Луната опира Земята) и се намира на една човешка длан от главата на човека, ако човека е вписан в окръжността на Земята. Освен това, периметърът на квадрата, описан около Земята и обиколката на окръжността, минаваща през центъра на Луната (от същата графика) са равни.

picture 6 (1)Picture8

Друнвало Мелхизедек вписва първите осем клетки на човека – яйцето на живота, в канона на Леонардо и сравнява получения модел с пространствения модел на куба на Метатрон. Също така описва, че докато търси отношението между кръга и квадрата в куба на Метатрон, получава информация, че обиколката на окръжността и периметърът на квадрата са равни. Отношението между квадрата и кръга е отново същото. Това е така наречената квадратура на кръга.

Picture11picture 7 (2)

Но ето и още един факт. Начертаваме хоризонтална линия през центъра на Земята до обиколката й, после свързваме точките на пресичане с центъра на Луната и получаваме триъгълник с точните пропорции на Великата пирамида в Египет.

Picture13

Размерите на Земята, Луната, Човека и първите осем клетки са в хармонично отношение. Това определено ме въодушеви да потърся връзката между разгледаната космическа хармония и жезъла, и да го пропорционирам в съобщение с нея.

Определих жезъла като инструмент за космическите отношения с единица мярка “човека”.

Picture8Picture10

Жезълът вече е определен като отношения. Той съдържа в себе си отношението между Земята и Луната, и между Човека и първите осем клетки, заключени в квадратурата на кръга.

Като художник-дърворезбар ежедневно използвам стандартите от системата “Модулор” на френския архитект Льо Корбюзие. Тя работи, обединявайки фут-инчовата и метричната система. Фут, инч, стъпка, лакът, педя – мерки, свързани с човека. Още по-важното – в пропорция на Златното сечение. Като единица мярка са взети размерите на човек с височина 6 фута, което е закръглено в система “Модулор” на 183 см. Нямах търпение да наложа фигурата от Модулора върху схемата, илюстрираща отношението между Земята и Луната. Вписвайки човешката фигура в окръжността, представляваща Земята, вдигнатата й ръка съвпадна с далечния край на окръжността, представляваща Луната. Вълнението ми бе възнаградено. Златното сечение отново доказа Великата синхронност, а жезълът се превърна в неин инструмент.

Studio projects (More)

Studio projects (More)

Жезълът беше определен като отношение, вече имаше и мерна стойност. Чрез системата на Модулора определих и размерите на отделните пояси, изграждащи архитектониката му.

Уста Кольо Фичето е предпоследният Велик майстор на оперативните зидари в България. Изучил занаята в Цариград и Персия. По-късно, в Италия, се среща с Гарибалди. Изгражда едни от най-внушителните архитектурни образци на строителното изкуство в България през ХІХ век.  “…Неговата тояга – жезъл е била нещо като четиризначна таблица, с която е правел бързи и точни сметки. За съжаление никой не е успял да съхрани този ключ, чрез който бихме се добрали до много от тайните му.” – пише Румен Василев.

Сърцето ми на майстор резбар рипна.

– Че какво прави майсторът, когато започне да прави къща, черква или школо?!

– Маркира границите на строежа и измерва правите ъгли.

– С какъв инструмент измерва правите ъгли?

– С жезъла на майстора!

Първото нещо, което със сигурност е било маркирано върху жезъла на уста Кольо Фичето, са били три стойности, отбелязващи отношенията: три части към четири части към пет части. Жезълът на първомайстора е носел питагоровата теорема в нейния жизнен вид. Наложих питагоровата теорема с числовите стойности от Модулора върху нашия жезъл и той се превърна в инструмент за определяне на правия ъгъл. Щастлив съм от това преоткриване.

Picture15

Вече виждах жезъла в цялост. С архитектоника, издържала времето от древността до наши дни, пропорциониран по правилата на Златното сечение и редицата на Фибоначи от Модулора, с врязани символи и в сечението му подпомагащи търсещия човек в духовния път.

Picture16

 

 

 

 

 

Представих си една силна ръка, която удря с него земята. Жезълът, в своята цялост, е символ на мъжкото начало, символ на Твореца – оплодител на материята.

Може ли жезълът да бъде проводник на фините енергии? Как ще ги предаде и на кого?

Въпросът пред мен остана открит.

Великата синхронност, заключена в жезъла, само ми даваше основание да мисля, че оттук започват други взаимовръзки между Човека и Космоса.

Толкова много информация и то заключена в една тояга!

Не знаех защо, но през кухината в сърцевината на жезъла прекарах метална струна ….?!

Нима трябва да задаваме въпрос за всяка мазка на живописеца, защо тя е червена или жълта, или виолетова?! Нещо вътре в мен искаше опънатата струна и написах: „Ако се появи човек, който знае за какво става въпрос, аз съм готов да продължа работата.“

Не бяха изминали и две седмици, когато ме извикаха в нашата галерия на старата улица в Трявна. Там беше изложен Жезълът. Изтупах треските от дрехите си, подредих длетата на тезгяха в ателието и отидох.В галерията ме чакаше дългокос мъж, по-възрастен от мен, но с жив, младежки поглед. Възторжено ми стисна ръката и каза: „Знаеш ли, че си направил генератор, който няма нужда от захранване?!“

Човекът се „появи“. Представи се като учен-физик от групата български физици, подготвяни за големия адронен колайдер в ЦЕРН, Швейцария. Бях впечатлен! Вселената ми даде отговор толкова бързо!

Следващата стъпка беше да настроя струната в жезъла, но тази стъпка постави нови въпроси пред мен. Търсех нова информация, потвърждаваща правилността на избрания тон – тона на вибрация на Земята. (В същото време говорим за космически енергии?!) Ами Земята нещо различно от Космоса ли е?

Започна да става много интересно:

Когато Христос идва на Земята заедно с епохата „Риби“, той оповестява и основния тон на вибрация по това време – тонът Сол (G);
Тонът Сол е основен и в Монокорда на Питагор. (Питагор си представя Вселената като звукови, вибрационни интервали);
Камертоните за настройване на музикалните инструменти по това време, също звучат на тона Сол (G);
Минава време и ето, че през 16 век един, малко познат на широката публика, италиански композитор прокарва промяна в камертона и той започва да вибрира с честота 432 Hz, което съответства на тона Ла (А) – честотата на Шуман;
Годината е 1939. Германия прави проучвания и научни експерименти, свързани с вибрацията на Земята. По идея на Гьобелс, министър на културата и пропагандата на Германия, Хитлер издава декрет за изработване на камертоните с честота на вибрация 440 Hz, а по тях се изработват и настройват музикалните инструменти. Германия повдига звуковата картина на нацията, повишавайки честотата на основния тон. Това се възприема и в целия свят, въпреки протестите, основно на френската музикална общност и така, Ла звучи на 440 Hz до днес.
До ден днешен, слушайки музика, независимо от източника – радио, ТВ, интернет, на живо и независимо от жанра – класика, джаз, поп, рок, народна (каквато и да е) или чалга, ние се поставяме в звуковата картина от втората световна война – вибрация на агресия, кръвопролития, насилие, разрушение. Тази звукова картина е едно от обстоятелствата, които ни разболяват физически и психически.

… И какво можем да направим?

Днес говорим за сгъстяване на времето, за повишена честота на вибрация на Земята! Значи, основният тон е друг! Как да се съобщим със Земята?

Можем да отидем в планината, да подкараме боси едно стадо овце или кози, да слушаме ромона на потоците, песента на птичките и вятъра в клоните на дърветата – тогава ще бъдем заедно с Майката-Земя. Но колко хора биха напуснали удобните кресла в урбанизираните структури на града?

Можем да си пуснем на запис релаксираща или медитативна музика, или природни звуци, които незнайно защо не са записани на истинската честота. Авторите на подобни записи коректно отбелязват, че природните звуци са премодулирани на честота 432 Hz. Браво! Наистина 432 Hz е една изключително хармонична честота, но тя ни връща към 16 век. Отново сме поставени в ниска честота на вибрация, спрямо вибрацията на Земята. Ние изоставаме спрямо честотата на вибрация на Земята и не можем да се хармонизираме с нея, съответно не можем да се хармонизираме и с космоса, тъй като Земята е част от него. Всъщност, звуковата картина около нас трябва да съответства по основен тон с вибрацията на Майката-Земя.

Настроих струната в жезъла на тон от първа октава, резониращ с хармонична честота от диапазона на вибрация на Земята. Тъй като честотата на вибрация на Земята се колебае от 7.34 до 8.06 Hz (измерено през февруари 2016 г.), то избраната хармонична честота в това колебание е над 469 Hz, т.е. по-висока от Ла # (А sharp), Жезълът започна да генерира енергия по най-простия начин. Принцип, който се изучава в 7-ми клас по физика – принципът на резонанса. През април 2016 г. честотата се беше покачила на 480 Hz в ниската част от диапазона на вибрация.

Или, за 400 години (от 16ти до 20ти век), резонансната честота на вибрация на Земята в първа октава се е покачила с 8 Hz, а за два месеца (от февруари до април 2016) – с 11 Hz.

picture 13

http://sosrff.tsu.ru/?page_id=9 http://priroda.inc.ru/pogoda/f_shuman.html http://sibved.livejournal.com/102974.html

От написаното за формообразуването на жезъла, става ясно, че като мисъл форма той съществува и на микро и на макро ниво. Тогава, каква енергия привлича? Този въпрос бе поставен от посветени в Непал при участието ми на световния  ден на дървото (WWD) 2017 в Катманду, Непал. Отговорът дойде още на следващата сутрин – какъвто е знаковият символ в анкха на Жезъла, такава енергия привлича той.

IMG_3469 - CopyIMG_5364 [1024x768]

picture 14 (1)picture 14 (2)picture 14 (3)picture 14 (4)

Триъгълникът с Всевиждащото око носи в себе си тайнството на свещената геометрия на Светлината.Жезълът стана проводник на многомерната енергия на Светлината.

През изминалите години, стъпка по стъпка, от носител на познание и информация, Жезълът се превърна в уникален енергиен хармонизатор.

Жезълът хармонизира пространството, жизнената среда и хората в нея, благодарение на:

природните материали – дъб, полускъпоценни камъни – аметист, лапис лазули, цитрин, планински кристал, златен варак 23 карата, пирит, седеф, мед;
свещената геометрия – по чиито правила е сътворен жезъла, като форма, размери и пропорции;
постоянно вибриращата струна, настроена в резонанс с вибрационната честота от диапазона на вибрация на Земята.
Жезълът е произведение на изкуството, пластика и мистичен аксесоар.

Жезълът е инструмент за духовния път към достигане на Висши нива на съзнание, съдържащ в себе си отношението между Човека и Вселената, и символ на творческото начало.