Луна и Слънце
Майсторите от тревненската художествена и архитектурна школа използват два символа, които най-често виждаме вградени във вратичките от долапите на старите къщи. Откриваме ги и като елемент от ракли, тавани и входни порти на домове и църкви.
Наричат ги “тревненската шашарма”. Представляват гонещи се правоъгълници в квадратна композиция или иначе казано – квадрат, който се “върти”. Когато квадратът се “върти” по посока на часовниковата стрелка, се свързва със Слънцето и архетипа на мъжката същност. Когато се “върти” обратно на часовниковата стрелка, се свързва с Луната и архетипа на женската същност. Заедно двата символа изразяват баланса между женското и мъжкото начало. Символите не са умозрителни, а създават поле на хармония и, както казват в древността:
“Когато Мъдростта (женското начало) и Силата (мъжкото начало) са в хармония, тогава се ражда Красотата (Синът Божи).”
На езика на изкуствознаещите, това са символите “сувастика” (Слънце) и “свастика” (Луна).
Същите символи могат да се видят в начина на зидане на каменните стени от три емблематични сгради:
- Параклиса при голямата базилика в Плиска;
- Омуртаговия дворец, също в Плиска;
- Резиденцията на патриарха във Велики Преслав.
Виждаме ги и в Непал, а оттам през Цариград до Лондон, но от най-старо време, знакът на Слънцето (в същата форма), изписан със злато върху керамична чиния и наречен от Христо Михайлов и Христо Смоленов – “Динамичният квадрат”, откриваме в най-старото намерено златно съкровище по света – това от варненския некропол, 7500 г.преди Христа.
Пренасяйки се толкова назад във времето, можем да заключим, че това са знаците на хармонията по нашите земи и то от най-дълбока древност. Българите са ги използвали по същия начин, както в Изтока използват знака “Ин” и “Ян”.
И все пак “Тревненската шашарма“ се върти!
Уста Дарин
21.12.2016 г.
